България е заплашена с официална изолация в Европейския съюз. Представители на властта са предупредени, че тази крайна перспектива е възможна. Това потвърдиха пред "Капитал" два независими източника.

Става въпрос за евентуално активиране на член 7 от Договора от Ница, по който в момента функционира ЕС. В подобен случай страната ще загуби правото си на глас в Европейския съвет и де факто ще бъде изолирана не само от общите церемониални снимки, но и от правата си на член.

Заплахата в прав текст означава, че доверието в правителството на Сергей Станишев и в способността му да прави реформи е на дъното. И независимо че в България няма кой да разклати властта, най-голямото недоверие, и то към държавата като цяло, както се вижда, ще дойде пак от парламент, само че от европейския.

Причините в Брюксел и други европейски столици вече упорито да се дискутира подобна санкция не би трябвало да изненадват никого в София. Европейският съюз от доста време настоява за решаването на едни и същи ключови проблеми - контрол над усвояването на еврофондовете, гаранция, че с парите на данъкоплатците от съюза не се злоупотребява, реформа в сектора на сигурността, борба с организираната престъпност, корупцията и всички престъпни структури. А, и най-вече нормална и благонадеждна комуникация с българските власти.

Въпреки натиска и безпрецедентния механизъм за наблюдение от страна на Брюксел (да си спомним председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу в края на март в София - "Корупцията и организираната престъпност нямат място в ЕС" и още: "честно казано, не можем безкрайно да повтаряме, че трябва да се направи още") това не се случва. В този контекст спирането на няколко предприсъединителни програми в пакет с

Критиките на Брюксел

може да се окажат най-малката грижа на София.

Според правителствен източник "има група страни, недоволни от политическата ситуация в България и от поведението на българските представители на европейско ниво". Тази информация беше потвърдена от британски и германски дипломати в ЕС, според които търпението към България вече е изчерпано.

В Брюксел потвърждават, че страните членки обмислят как да накажат България заради измамите с фондовете, връзките между политици и мафиоти и неубедителните усилия за борба с корупцията.

"Проблемът не е, че могат да ни наложат предпазна клауза или да започнат наказателни процедури срещу страната ни, драмата е, че ЕС ще ни сложи във фризера", казва и депутатът от Българска нова демокрация Лидия Шулева. По нейна информация в Германия вече полуофициално ни предупреждават, че членството ни може да бъде замразено.
Европейското законодателство предвижда

Няколко наказателни инструмента

Които могат да се приложат спрямо България и в момента се обсъжда използване на най-сериозните сред тях. Този, който със сигурност няма да ни се размине е "naming, blaming and shaming" - "посочване с пръст, обвинения и засрамване". Според Договора за присъединяване на България друга наказателна мярка е непризнаване на решенията на българските съдилища в ЕС - т.нар. предпазна клауза по глава правосъдие и вътрешен ред. "Тази мярка биха я задействали веднага - но е във взаимен интерес тя да не влиза в сила", каза представител на българското правителство. Той обясни, че това би се отразило на бизнеса и може да донесе усложнения за политиката по сигурността на ЕС, за който България е външна граница.

Възможността за икономическа санкция - отрязване на България от общия пазар - също не е на дневен ред, тъй като се задейства единствено ако страната представлява икономическа заплаха за ЕС, което не е така, а и отново би довело до усложнения за целия съюз.

Най-обсъжданите наказателни мерки са и тези, от които правителството се страхува най-много - орязване на еврофондовете, глоби и като най-страшно наказание - активиране на член 7 от Договора от Ница. Чужди дипломати потвърдиха пред "Капитал", че засега
Финансовата санкция

е най-вероятната. "На политическо ниво има широка подкрепа за замразяване на еврофондовете за България до 2013 г.", каза германски представител в Брюксел. Той уточни, че в Европейския съвет "има страни, които натискат за блокиране на милиарди от структурните и земеделските фондове, докато България не покаже резултати и не промени отношението си". В ядрото на това лоби са Великобритания, Германия, Холандия, Австрия, Швеция и Финландия. Дипломати уточниха, че не става въпрос за "дребни суми" от предприсъединителните фондове, а за много повече средства. Те казаха още, че спирането им може да стане с решение на страните членки дори без да има доказана измама и че то не зависи от факта, че реалното усвояване на фондовете тепърва предстои.

Другата мярка, обсъждана от страните членки срещу България, е безпрецедентна - това е безсрочното блокиране на правото на гласуване в Европейския съвет на българските министри и премиер. Подобна практика е била използвана

Само веднъж в историята на ЕС

- срещу Австрия през 2000 г., когато крайнодясната партия на Йорг Хайдер спечели изборите и влезе в управляващата коалиция. В нейния случай обаче ставаше дума за по-скоро церемониално разграничение от страната, която допуска крайнодесни в правителството си. Освен това санкционирането на Австрия беше по силата на стария договор за ЕС - от Амстердам. През 2001 г. в Ница член 7 се конкретизира като механизъм с перспективата при нужда да се използва спрямо новите членки от Източна Европа.

Според чужди дипломати решението за налагане на такава крайна санкция се взима на най-високо политическо ниво и следователно не е била обсъждана във форматите на националните дипломати в Европейския съвет. Въпреки това възможността за използване на тази мярка беше записана "под линия" в доклада на Европейската комисия за България през юни 2007 г. "Това са послания, които се изпращат от политическия елит на ЕС към политическия елит на България", уточниха дипломати. Български представител потвърди, че сигналът е получен, но поясни, че "всичко е на ниво послание", тоест нямало да има последствия.

Засега предупреждението към София наистина е само неформално и експерти смятат, че вероятността за задействане на член 7 е реална, но малка. "За да се използва тази мярка, трябва да се докаже, че България нарушава фундаментални принципи на ЕС като правова държава, човешките права или принципите на свободата и демокрацията", уточни български дипломат, според който това е изключено.

Западни представители в Брюксел обаче коментираха, че предвид неразкритите публични убийства корупцията на високо ниво и мудната съдебна система може да се каже, че принципите на правовата държава са силно разклатени в България.
Дори и да се избегне формалното задействане на член 7, само заплахата от санкция, еквивалентна на

Блокиране на членството

на страната, показва ясно отношението на някои от големите европейски страни към процесите в България. Подобна мярка, която създава главоболия за всички в ЕС, не стоеше на дневен ред дори в тежки случаи като Полша при управлението на неконтролируемия Ярослав Качински или Словакия, когато крайнодясна партия влезе в управляващата коалиция.

Европейски дипломати и експерти на Еврокомисията от години се оплакват от арогантното отношение на българските политици, с които преговарят. "Те обичат да ни натриват носовете с това, че сега България е пълноправен член и не можем да ги контролираме както преди", каза преди време представител на Комисията с дълъг опит в преговорите с българското правителство.

Главният проблем на ЕС с България, смятат запознати, е политически, а не експертен - на професионално ниво комисията, ОЛАФ и Европол цитират добро сътрудничество с българските служители, но на политическо ниво

Взаимната антипатия е очевидна

"Те очакват някой да поеме отговорност за проблемите и да каже какво ще направи, за да ги реши", каза високопоставен експерт в правителството. Той заяви, че въпреки декларациите комуникацията между София и Брюксел продължава да е неадекватна и се превръща в омагьосан кръг от критики, неубедителна реакция и медийна истерия в България и Европа, която пък води до нови критики.

"В Румъния структурните проблеми в управлението са далеч по-големи - но поведението на българските политици в ЕС е изключително самонадеяно и неуважително, те смятат, че са недосегаеми и че каквото и да правят, нищо не може да им се случи - затова България ще го отнесе, а не Румъния", каза високопоставен британски дипломат в Брюксел.

Независимо как точно ЕС ще накаже България - чрез финансова или политическа санкция - ясно е, че държавата вече е проиграла кредита на доверие, който получи с присъединяването си през 2007 г. В последните години Меглена Кунева, Франко Фратини, Жозе Мануел Барозо и десетки европейски дипломати многократно казваха по адрес на България, че "репутацията се гради трудно, но се губи лесно". Досега обаче никой от тях не каза какво следва, след като репутацията вече е загубена.